НЕ по сценарий

и Няма коментари

Какво е за мен Благодарността?

Тя е магично чувство, тя е послание, емоция, духовна ласка. Тя е дреха на любовта. Затова я сравнявам с пухения топъл пуловер (на съпруга ми), обгръщащ ме уютно и сгрявайки ме с любов и в най-студените и мрачни мигове; на бебешките дрешки (на децата ми), съхранили безценните спомени и нюанси на най-прекрасния за мен аромат на света; на любимата ми пъстра детска рокля (от мама), намигвайки ми с невинността и лекотата на детската искреност.

Често благодаря на родителите си, на семейството си, на Бог, на себе си … Но този път, водена от думите на Мелъди Бийти, че „Благодарността отключва пълнотата на живота и превръща онова, което имаме, в достатъчно“, правя  крачка напред и не по сценарий, а от сърце, ще благодаря на хората, които съм пропускала до този момент  – моите колеги от Holistic Gallery Rudraaksha. Правя го с убеждението, че Благодарността е любов и път по който намираш място в сърцето си за този, на когото благодариш.

 

  • Албена, Благодаря ти, че чрез твоята същност, ти ме учиш да се стремя към най-добрата версия на самата мен и всичко свързано с мен.

 

  • Знам, че животът на нито един човек, родил се на тази земя, не е протекъл по абсолютно права линия. Но важното е да осъзнаем, че все пак има някаква връзка между зигзагите. Благодаря ти, Митко, че винаги успяваш да доказваш, че тази връзка съществува.

 

  • Никога или почти никога не съм планирала удоволствията, приключенията или трудните мигове в живота си. Но през тях винаги съм преминавала заедно с теб и твоя неизчерпаем извор на вярност, готовност и приятелско рамо. В името на всички тези чудни години, Благодаря ти, Светлана Нешева!

 

  • Не умея да плувам добре – нито в буквалния, нито в преносен смисъл. Но едно зная, че лесно потъваш, когато натежиш от грехове. Благодаря ти, Весела, че ми „преподаваш” безценни уроци, а чрез тях се уча да плувам, или поне да не потъвам. Защото, Божичко, колко много са изкушенията!

 

  • Често мълчах, смятайки, че мълчанието е едно от средствата за масова комуникация. Пепи, ти ми показваш, че мълчейки, ключът на моите проблеми е под „ключ“. Благодаря ти, че чрез енергията и отзивчивостта, с която се раздаваш, успяваш да отключваш в мен вярата във възможностите ми.

 

  • Времето патинира дори спомените. Но има неща, които са от чисто злато и патината няма да го „хване”. Ние слава на Бог имаме много такива спомени. Благодаря ти за тях, Яна!

 

  • Доскоро мислех, че цялата истина може да се каже по два начина – анонимно или посмъртно. Благодаря ти, Сотир, че ми показваш да не харесвам и двата начина.

 

  • Неведнъж си мислех, че не е лесно да остаряваш красиво. Благодаря ти, Таня, че винаги ме аргументираш с обратното.

 

  • Често разговаряме за ежедневните битовизми, за безвъзвратния летеж на времето, но най-обичам, когато се смеем заедно. Благодаря ви, Оля, Люси и Тони, че този смях се отразява и в сърцето ми.

 

  • Светлана, Христо и Веселин, Благодаря ви, че ме вдъхновявате с прецизността и любовта, с които владеете професията си.

Благодарността е най-прекрасният и жив извор на вдъхновение и надежда, от чийто води можеш да заситиш копнежа си за щастие. (И все се чудя на този извор, защо бърза да избликне, щом като го очаква нанадолнище… може би, защото знае, че по пътя надолу го очакват бистри потоци. Дано!)

Благодарете още днес на хората, които сте пропуснали, но не по сценарий, а от сърце, защото Благодарността е като да правиш живопис (както ми е казвал неведнъж татко) – малко по малко, без непринудено и непосредствено изписване на формите, докато от мазките излезе нещо “живо”.

Убедена съм, че Благодарността е памет, тя се помни, нищо, че един мислител беше казал, че паметта е онова, чрез което забравяме. Драги ми, Фройд, този път няма да се съглася  с твоята философия… Извинявай!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.